Предстои ми нещо донякъде ново, донякъде не толкова.Но се вълнувам, две години се лутах и се чудех, какво да правя,кое е правилно,кое грешно.И както всичко в моя живот, взех решение изведнъж и много бързо. И сега има резултат. Но пак започнаха дилемите, лутането и мислите в посока, да го направя или не, правилно ли е, или не. Да се запиша ли да уча, или не? Днес имаш образование и си никой, нямаш образование и си нищо. Ако нямам диплома, ще ме подминават, все едно не съм човек. Търсенето на работа е много по трудно, всеки те гледа с насмешка, и те подхвърля. Но и с диплома, пак няма да е лесно.Казваха ми, учи за да си намериш хубава работа. Учих, и не си намерих желаната работа, но все пак си намерих, работих с нежелание и напуснах. И така всеки ден, някой ме подмята и ми казва: - абе важното е да имаш работа. Да важно е, но не е ли важно, да ходиш с желание, да вземаш заплата, която да задоволява нуждите ти! Един познат, скоро ми каза:- и защо ще учиш? Аз имам средно образование, записах да уча, след една година, разбрах,че не е за мен и се отказах. Сега работя и вземам повече пари от някой с висше. И сега какво да си мисля? Кое е правилно и кое грешно? Дипломата ще ми помогне ли да си намеря, работата, която да ме радва, и да усещам, че си е струвало? Струва ли си да се плащат скъпи такси на университет, струва ли си да тичаш на работа, на лекции и да те правят на луд?